Хайдушка


Вятър мята листи пожълтели,

до три лета не сме били в къщи.

Булките се мислят овдовели -

гледат Пирин, пръстите си кършат.

 

Не додея ли ни път във тъмно,

скръб за рожби ли не ни повея.

Да намериш камен да осъмнеш,

камен-зглаве, търне за постеля.

 

- В къщите протекоха стрехите -

бурен нивите души, войводо.

Стреляй горе, стреляй към звездите!

Нека паднем честни и свободни.